Българските примери във високотехнологичното земеделие (обзор)

Използват ли се системи за автоматизирано управление на капково напояване, прецизно торовнасяне, климат контрол, мониторинг на култури чрез дронове и умни устройства в българското земеделие ?

Повечето хора интуитивно биха отговорили: „не“ и вероятно ще са прави за голяма част от българското земеделие. Въпреки това, последните години интелигентното земеделие бележи истински бум в световен мащаб и дава възможност дори на държави с малка територия като Холандия да заемат челни места сред износителите на селскостопанска продукция.

Интелигентното земеделие навлиза и в България, като в страната ни се използват множество решения, но същевременно се разработват и български такива, които помагат на земеделците у нас да увеличават добивите, повишават безопасността и качеството на реколтата.

Българските решения в сферата на интелигентното земеделие:

Идеята зад Bevine е да свърже света на технологиите със света на лозарството, за да могат хората в лозарския сектор да имат повече информация за това какво се случва в насажденията им и да вземат възможно най-информирани решения. Идеята се рализира чрез разполагането на сензори в лозовите масиви за извличане на метеорологичните данни – температура и влажност на въздуха и почвата, влажност на листата, количество на валежите, скорост и посока на вятъра. Данните се обработват и анализират от софтуерната част на нашето решение и се визуализират с помощта на мобилното ни приложение. Тази година сме на етап валидация в 3 винарни, като целта е изтестваме максимално модела за болести, който сме разработили до момента и да го подобрим за следващия сезон.

Ondo – българската технологична компания предоставя система за автоматизирано управление на капково напояване, прецизно торовнасяне, климат контрол и мониторинг за всички култури. Чрез системата земеделците постигат до 85% по-ниски разходи за вода в резултат на прецизното управление и контрол на водния ресурс. В зависимост от нуждите на земеделците, Ондо може да предостави до 50% по-ниски разходи за енергийни ресурси, благодарение на оптимизирана консумация на ток, дизел, газ и други.  Платформата е подходяща за оранжерии, полски култури, лозови масиви и овощни градини.

Ondo Co-Founder Ivaylo Enev ( Снимка: Фейсбук профил на Ивайло Енев)

НИК – българската компания над 18 години подпомага българското земеделие, като предоставя решения за прецизно земеделие в областта на софтуер за агромениджмънт и интегрирани агрономски услуги. Компанията има и собствена академия, в която създава нови кадри в земеделието. В обучителния център се провеждат теоретични и практически обучения за работа снай-новите технологии и оборудване за прецизно земеделие.

ProDrone Sys – компанията подпомага българските земеделци, като обследва състоянието на земеделските почви чрез заснемане с дрон. Технологията на ProDrone Sys позволява обследването до 2000 дка.  С помощта на техните продукти и услуги в земеделието, се предоставя, не само вярна във времето информация за състоянието на почвите и посевите, но и дигитална агрономическа препоръка за: подобряване химичния състав на почвата, опазване на подпочвените води, както и елеминиране на човешката грешка при извършване на полевите операции. Използването на данни от различни източници в агрономическите анализи, рязко повишава производителността на земеделското производство на големи площи. По този начин динамичните промени в процеса на земеделското производство, ще бъдат отразени и отработени  безпроблемно  с новото поколение селскостопански машини.

Pollenity – Екипът на Сергей Петров и Поленити разработва и съдейства на българските пчелари да извличат данни в близко до реално време, превръщайки кошерите в умни устройства. Работата по идеята започва още през 2015-та година. Чрез продуктите им пчеларите могат да следят параметри, като температура и влажност, изпращайки данни в облака, както и честотата на трептене на пчелите. Алгоритъма на Beebot анализира и изпраща навременни данни, като съдейства за отделяне на нужното внимание на кошера.  Едно от предимствата на тяхните устройства е нуждата от единствена батерия, която работи между 6 и 8 месеца. Сензорните ни устройства са изцяло разработени в България и се използват от клиенти и пчелари на 5 континента. Компанията стартира програмата “Осинови кошер”, свързваща български пчелари и крайни клиенти, търсещи истински качествен мед. Целта им  е да създадат устойчив пчеларски сектор в България, като осигурят честно заплащане за труда и усилията на пчеларите и същевременно предложат качествени продукти с гарантиран произход.

Умните български ферми

През последните години виждаме примери на български производители, които внедряват иновации на световно ниво в производствата си. Няколко такива примера:

Фирма „Агротайм“, която е водещ производител и износител на череши за държави на Великобритания, Холандия и други. Продуктите на компанията се дистрибутират в супермаркети като „Marks & Spencer” и „Waitrosе“. Дружеството инвестира в четирипоточна електронна линия за сортиране на череши с капацитет до 2 тона на час. Черешите се опаковат според изискванията на клиентите, като компанията разполага и с хладилни помещения и камери за съхранение в модифицирана атмосфера.

Друг пример – в семейна ферма в село Глуфишево се отглеждат свободно-боксово 380 млечни крави и се обработват 10 000 дка земя. За оптимизация на процесите, земеделците изграждат нов обор за животните и сграда с  модерна доилна инсталация, както и внедряват система за управление, която им предоставя навременна информация за цялото стадо. Доилната зала е оборудвана и със селекционна врата, която след доенето може да отдели лесно и бързо кравите за извършване на манипулации. Интересно е също, че във фермата се ползва робот за хранене на телета, като всяко теле има вграден чип, чрез него се знае колко мляко трябва да изпие всяко животно и може да се следи дали има някое теле, което не си е изпило млякото през деня.

Beebots by Pollenity

Интересни проекти има и при производителите на оранжерийни зеленчуци. Такива са от компания “Агростан”, която развива оранжерия за краставици в село Стражица, като нея растенията се гледат безпочвено, метод познат още като хидропонно отглеждане. Друга наша оранжерия от 6 дка в София за производство на краставици е внедрила оборудване от най-висок клас – хидропоника, също се ползват термоекран, проветрители и система за рециркулация на дренажната вода. Освен това, собственикът на софийската оранжерия има амбицията да използва блокчейн технологията за следене и лесно гарантиране на качеството на произведената продукция. Данните на блок веригата ще включват информация за това с какво се храни растението, има ли пръскания, кой човек го е набрал, на коя дата и допълнителна информация, която да бъде атестат за качество.

Заключение:

Към момента, интелигентното земеделие у нас изостава от световните тенденции, но предвид желанието и услията на българските земеделци за разработване и внедряване на нововъведения,  разликата скоро може да не е толкова голяма, колкото си мислим.

Заповядайте този четвъртък (9-ти април) от 18:30 на уебинара: Посока “Високотехнологично българско земеделие” по време на криза, който ще обсъди продължението на темата как  да се превърне във високотехнологично. Събитието ще се излъчва на страницата на PARA, както и в сайта на Agri.bg

Кристиян Михайлов

Източник: www.para.expert

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

div#stuning-header .dfd-stuning-header-bg-container {background-color: transparent;background-size: initial;background-position: center top;background-attachment: scroll;background-repeat: initial;}#stuning-header div.page-title-inner {min-height: 100px;}

Като продължавате да използвате сайта, приемате използването на "бисквитки". повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close