Клуб Investor – Агробизнес 2020: Какви са ползите от дигитализацията на земеделието?

Цифровизацията в земеделието може да помогне на земеделските производители да оптимизират разходите си и да постигнат по-голяма печалба, а това е особено важно в сегашната обстановка на ниски цени на продукцията и постоянно повишаващи се ренти и работни заплати. Около това мнение се обединиха участниците в панел „Иновации и дигитализация на селското стопанство“ в рамките на форума „Агробизнес“, организиран от Клуб Investor.

Новите технологии вече намират приложение в зърнопроизводството – създават се цифрови карти въз основа на метеоданни за получаване на променливи норми на торене, разказа зърнопроизводителят Светослав Русалов.  „В участъци, където се изисква по-малко торене, се използват по-малки норми, това съответно води до намаляване на производствените разходи, увеличаване на печалбата от единица земеделска площ и ефективно отглеждане на самата култура. В бъдеще очакваме да се развие и променлива употреба на пестициди, което ще създаде възможност за промяна на PH състоянието на почвата“, допълни той.

„Цените на продукцията са стопирани, рентата постоянно се вдига, а субсидиите едва успяват да компенсират разликата и за да могат земеделците да развиват бизнеса си, трябва да се въведе дигитализация“, смята и Владимир Николов, търговски мениджър в YARA България. „Дигитализацията в действителност събира в обща база данни цялата информация, съхранявана в папките, в офиса, на полето и позволява на селските стопани да правят справка по всяко време с няколко клика“, допълни той.

Към момента най-иновативни в България са средните стопанства от 5000 до 10 000 декара. Причината е, че малките стопани не могат да си позволят внедряването на нови технологии, а управителите на големите стопанства все още залагат на обема за печалбата си.

Братята Александър и Борис Брестнички са създали приложението SOURCED, което свързва крайния потребител с производителя на храна. „Прекъснатата връзка между производителя и потребителя е лоша както за едната, така и за другата страна, защото ако потребителят избира само най-евтините продукти на пазара, няма да може да се възползва от качествената продукция. В същото време дори производителят да иска да произвежда качествена продукция, трябва да се задължи да пуска на пазара евтини продукти, за да бъде конкурентоспособен. Решението на проблема е нашата апликация SOURCED, която свързва производителя с крайния потребител и позволява на двете страни да вземат по-добри решения за качествена продукция и по-големи печалби“, разказа Александър.

От средата на септември младежите са започнали активна работа по създаването на приложението и са на финален етап от разработването му. В момента Борис и Александър търсят финансиране за реализацията на проекта си и по-нататъшното му развитие. И изтъкват факта, че през последните години стартъп обществото в България е станало по-силно. „Има редица фондове, които търсят качествени идеи, в които да инвестират. Те припознаха съществуването на проблема и че нашето приложение го разрешава. В България има интерес към нови идеи и решения на съществуващи проблеми“, каза Александър.

Според Жулиета Димитрова, изпълнителен директор на Про Дрон Сис, България не изостава в дигитализацията на земеделието, но внедряването на иновация е процес, който обичайно отнема между шест и девет месеца. Освен това крайният потребител също трябва да се запознае с иновацията, а това изисква време. Тя обаче е на мнение, че тези проблеми вървят към разрешаването си и отбеляза, че за по-решителното навлизане на технологиите в земеделието е важно държавата да даде възможност на бизнеса да използва университетите и техните ресурси.

В по-широк план дигитализацията и иновациите в земеделието са част от общото желание на ЕС да се цифровизира, за да бъде по-конкурентен на световно ниво, каза Светлана Боянова, председател на УС на Института за агростратегии и иновации. Тя посочи, че дигиталните технологии могат да помогнат за увеличаване на производството, да предоставят на земеделските стопани информация в реално време, да осигурят по-добро качество на крайната продукция, да намалят въглеродния отпечатък върху околната среда, енергията и климата.

През април аграрното министерство прие Стратегия за цифровизация на земеделието, но Боянова отбеляза, че тя би била невъзможна без осигуряването на достъп до широколентов интернет в селските райони. „Работата в предходния и настоящия програмен период за покриване на домакинствата в селските райони с широколентов интернет трябва да продължи, като осигуреният бюджет по тази мярка е 30 млн. евро“, посочи тя.

Според нея без държавата цифровизацията не може да се случи. Нейната задача е да свърже земеделските стопани с IT специалисти, а последните трябва да имат възможност да използват поддържаните от държавата данни, за да направят ефективни приложения за селското стопанство.

Боянова обърна внимание и на факта, че земеделските стопани няма да се доверят на технологиите, ако не са наясно как ще се използват данните. По тази тема обаче в България все още не се работи, допълни тя.

Владимир Николов също посочи страха на земеделските стопани да се доверят на новите технологии като пречка пред дигитализацията и внедряването на иновации в селското стопанство. Според него обаче той ще намалява с времето, защото земеделието е бранш, в който хората комуникират постоянно. „Когато един производител въведе дадена практика и тя е успешна, останалите започват да я възприемат по различен начин. Налице е и процес по смяна на поколенията в селското стопанство. Към момента мнозинството ръководители на стопанства са над 55 г. и трудно боравят с нови технологии. Но младото поколение все повече поема работата на бащите и дядовците си, така че очаквам развитие и ръст на употребата на технологии в земеделието през идните пет години“, каза Николов.

Още за темите и лекторите – в Клуб Investor – Агробизнес 2020

Текст: Божидарка Чобалигова

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Източник: investor.bg

div#stuning-header .dfd-stuning-header-bg-container {background-color: transparent;background-size: initial;background-position: center top;background-attachment: scroll;background-repeat: initial;}#stuning-header div.page-title-inner {min-height: 100px;}

Като продължавате да използвате сайта, приемате използването на "бисквитки". повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close