Успешни примери

Практически иновации и истории на успеха
Image module

Тематична мрежа по Хоризонт 2020 за по-добро управление на млечните ферми в ЕС

4D4F – тематична мрежа по Програма „Хоризонт 2020“ с фокус върху анализа на данните, генерирани от сензори в млечни ферми за по-добро управление в млекопроизводството е темата на поредния успешен пример, който ви представяме в AGROHUB.BG

Как да се използват най-добре данни от млечните ферми, за да могат фермерите от млечното говедовъдство да вземат решения за стопанството си в реално време, които да водят до по-добра устойчивост на земеделските стопанства и подобряване на благосъстоянието както на животните, така и за земеделските стопани. Това са практическите проблеми около които е фокусирана работата на тематична мрежа по Програма „Хоризонт 2020“. Водещ партньор по проекта „4D4F: Data Driven Dairy Decisions for Farmers“ е неправителствената организация „Иновации за земеделието“ от Обединеното Кралство. Тематичната мрежа, която включва още 14 партньорски организации от Белгия, Холандия, Испания, Швеция, Малта, Естония, Латвия и Румъния, изпълнява тригодишен проект, който стартира през март 2016 г. и ще приключи през февруари 2019 г. на обща стойност 2 105 796 евро.

Тематичната мрежа 4D4F е фокусирана върху разработването на мрежа за млекопроизводители, доставчици на технологии за датчици за млечни продукти, дигитални и IT компании, фирми за обработка на големи бази данни, земеделски съветници и изследователи, за да се проучат начините за използване на данните, генерирани от сензорите в млечните ферми, с цел подпомагането и подобряването на вземането на решения от страна на фермите от млечното направление на говедовъдството.

Сред очакваните резултати от изпълнението на проекта са създаването на общност за споделяне на добри практики, дебатиране, разпространение и подкрепа за прилагането на иновативни подходи към управлението на млечните ферми, както и разработването на стандартни оперативни процедури, които могат да бъдат интегрирани в процесите на вземане на решения във фермата. Сред очакваните резултати от изпълнението на проекта на тематичната мрежа 4D4F e осъществяването на връзка със съответните оперативни групи на Европейско партньорство за иновации ЕПИ-АГРИ.

Сред постигнатите резултати досега са изработката на специализиран уебсайт www.4D4F.eu, където на регистрираните потребители се предоставя безплатен достъп до ръководства и наръчници за най-добри практики в 12 различни специализирани групи по интереси, видеоклипове, казуси, инфографики, подробности за налични технологии, както и форум, който улеснява взаимодействието между участниците в тематичната мрежа. Структурирането и предоставянето на цялата необходима информация на едно място помага на земеделските производители да вземат правилните инвестиционни решения. Изготвените досега годишни доклади за приоритетни изследвания установяват пропуските, които е необходимо да залегнат в бъдещите изследвания.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Image module

Дигитален анализ на данни за развитие на агробизнеса във Финландия

Дигиталните решения за управление на данни в помощ на фермерите намират все по-широко приложение сред проектите на оперативните иновативни групи, сформирани и функциониращи в рамките на Европейското партньорство за иновации. Тук ви запознаваме с дейността на оперативната група MIKÄ DATA във Финландия.

 Техен представител ще вземе участие в практическата част на Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който ще се проведе в периода 18-20 април 2018 г. в рамките на Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Организатори на събитието са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

Все повече нараства необходимостта от инструменти за вземане на решения, които могат да подпомогнат управлението на стопанствата и същевременно да са леснодостъпни за фермерите. По-специално внимание се обръща на тези инструменти, които отчитат съществуващата променливост по отношение на почвите и хранителните вещества.

Около тези въпроси се е фокусирала Оперативната група MIKÄ DATA във Финландия, която в периода 01 01 2017 – 31 12 2019 г. изпълнява проект по мярка 16 от ПРСР с бюджет на обща стойност 395 000 евро. Оперативната група е сформирана от представители на Техническия университет в Тампере, Организацията за съветнически услуги в селските райони Pro Agria и група земеделски производители.

Основната цел на финландската оперативна група MIKÄ DATA е да се създаде интелигентна мрежова услуга, която да подпомага вземането на решения в стопанствата, като предоставя данни с лесен достъп. Съществена част от разработката на дигиталното приложение е отчитането на специфичните условия в съответното стопанство – вид на почвата и запас с хранителни вещества. Оперативната група си е поставила за цел също така да се съберат и анализират данни от различни източници.

Сред очакваните резултати при изпълнението на проекта са фермерите да имат достъп до една интелигентна услуга за управление на данни, където те могат да изтеглят различни видове полеви данни и да получат автоматизирани анализи и визуализации. Стопаните ще имат достъп до информация за промените в почвата и хранителните вещества, в резултат на тези анализи.

От началото на изпълнението на проекта е създадена първоначалната версия на услугата за управление на данни. Полевите данни са генерирани от няколко източника – Европейската космическа агенция ESA, търговски спътници и дронове. Използвани са също така и данни, генерирани от N-сензори – технология, която се превърна в еталон за прецизно земеделие, гарантираща, че в отделните части на полето се прилага правилна и оптимална скорост на торене.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Повече жизнеспособни пасища с оптимизирано фосфатно торене в Португалия

Image module

В секцията за споделяне на добри примери в AGROHUB.BG ви запознаваме с един от многобройните проекти, представени по време на Agri Innovation Summit 2017. Той е на Оперативната група от Португалия и е посветен на повишаването на жизнеспособността на пасища чрез оптимизиране на фосфатното торене.

Техни представители ще вземат участие в практическата част на Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който ще се проведе от 18 до 20 април 2018 г. в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Организатори на събитието са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

По-голямата част от пасищата в Португалия са затревени площи с бедни и ерозирали почви. Някои фермери инвестират в подобряване и наторяване на тревните площи със засяване на различни култури и превръщането им в пасища с обогатено биоразнообразие. Същевременно обаче тяхната икономическа жизнеспособност е заплашена от производствените разходи, свързани с фосфатното торене.

В отговор на разрешаване на тези проблеми се изпълнява проект на Оперативната иновативна група „Повишаване на жизнеспособността на пасища чрез оптимизиране на фосфатното торене“. Партньори по проекта са Университетът в Евора, Висшия институт по агрономство в Португалия и Асоциацията за развъждане на местни породи в говедовъдството. Изпълнението на проекта започва през май 2017 година и ще продължи до декември 2021 г. и е с бюджет от 503, 033 евро.

Целите, които си е поставила Оперативната група са свързани с оптимизирането на използването на торове в пасищата чрез използване на сензорно, дистанционно наблюдение на данните за оценка на хранителните нужди на пасищата и използване на технология с променлива скорост за разпръскване на торове.

Сред очакваните резултати от изпълнението на проекта са изработването на технологичен метод за получаване на карти с висока резолюция, включващи предписания за фосфатно торене. Те ще послужат за оптимизиране производителността на пасищата и за намаляване на производствените разходи. На тази база ще бъде разработена услуга, за подобряване на икономическата жизнеспособност на пасищата, която ще се предоставя на земеделските производители.

От стартирането на проекта на оперативната група се изпълняват дейности по подбор на експериментални парцели и получаването на сателитни данни. За нуждите на изработването на 3D теренни модели се правят почвени измервания с три вида сензори – оптични, сензори за капацитет и за електрическа проводимост. Правят се също така почвени и растителни проби, които предстои да бъдат анализирани. В дейностите по проекта ще бъдат реализирани заснемания на демонстрационните полета с дрон за получаване широкоспектърни изображение и свързването им с резултатите, получени от анализа на почвените и растителните проби.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Смарт системи за икономически мониторинг на производствeните разходи в Италия

Image module

Представяме ви дейността на сформираната по мярка 16.1 от ПРСР в Италия, Оперативна група „SEMS – Смарт системи за икономически мониторинг на разходите за производство и експлоатация, свързани с прецизната механизация.“

Техни представители ще вземат участие в практическата част на Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който ще се проведе от 18 до 20 април 2018 г. в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Организатори на събитието са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

Като цяло селскостопанският сектор има слаба способност да се преструктурира и модернизира. Интерактивният достъп до техническо-икономическа информация, свързана с основните култури, отглеждани в италианския регион Емилия-Романя, чрез най-често използваните електронни устройства, би могъл да подобри качеството на процесите на вземане на решения от земеделските стопани.

Оперативната група „SEMS – Смарт системи за икономически мониторинг на разходите за производство и експлоатация, свързани с прецизната механизация“, сформирана по мярка „Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските райони в Италия изпълнява проект с бюджет от 201,392 евро за периода април 2016 – март 2019 г. Партньори по проекта са Изследователският център по селскостопанско производство в Чезена, Институтът UNIBO към Университета в Болония, три експериментални ферми и пет организации на производители.

Проектът на Оперативната група „SEMS“ има за цел да създаде онлайн система за наблюдение на икономическата устойчивост на производствените системи на фермите в Емилия-Романя. Мониторингът и наличието на сравнителен анализ на данните за бързото използване от страна на земеделските стопани са предварителна стъпка за по-информирани решения относно въвеждането на технологични иновации.

Сред очакваните резултати по проекта са изготвянето на база от данни, която ще бъде достъпна за партньорите с информация за разходите, свързани с внедряването на иновации в областта на прецизното земеделие, високата механизация и техниките за устойчивост на околната среда. Системата ще бъде налична чрез онлайн консултации на данни за производствените разходи на основните култури и разходите, свързани с използването на иновативни машини.

От началото на изпълнението на проекта на оперативната група, процедурите за прилагане на базата данни вече дават своя силен тласък на сътрудничеството и сравнителен анализ между земеделските стопанства, участващи в проекта, както като отделни стопанства, така и чрез партньорските организации. Мрежата от вече съществуващите взаимоотношения и тези, които ще бъдат укрепени в рамките на изпълнението на проекта изглеждат обещаващи за успешното реализиране на инициативата на Оперативната група „SEMS“.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Агроиновации: Прецизното напояване като мярка за запазване на стойността на земята в Германия

Image module

Тук в секцията за споделяне на добри примери в AGROHUB.BG ви запознаваме с още един от многобройните примери за действащи оперативни групи на териотарията на ЕС. Запознайте се с дейността на сформираната по мярка 16.1 от ПРСР в Германия, Оперативна група „Прецизно напояване – Контрол на допълнителното използване на вода в растениевъдството“.

Техни представители ще вземат участие в практическата част на Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който ще се проведе от 18 до 20 април 2018 г. в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Организатори на събитието са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

В немската федерална провинция Бранденбург напояването на обработваемата земя е мярка за запазване на селскостопанската й стойност, въпреки намаляващите летни валежи. За да се избегне прекомерното използване на наличните водни ресурси обаче, е необходимо да се разработи прецизен контрол на напояването и да се тества в локални условия.

За разрешаването на този идентифициран практически проблем е сформирана Оперативна иновативна група, която изпълнява проект с бюджет от 916,121 евро за периода април 2016 – декември 2019 г. по мярка „Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските райони в Германия. Партньори по проекта са Ландшафтния изследователски институт, местни земеделски стопанства, две компании, внедряващи напоителни системи и НПО „Сдружение за напояване Централна Германия“.

Сред поставените цели на проекта на Оперативната група са разработването на икономическо решение за специфично за обекта напояване, което отчита действителната нужда от вода на културите, както и оценяването на потенциала на инфрачервената термография за прецизен контрол на напояването в допълнение към традиционните почвени подходи.

Сред очакваните резултати по проекта са съществуващият модел за управление на напояването да бъде адаптиран към специфичния за обекта контрол на напояването. Резултатите от модела се прехвърлят автоматично към управлението на централните пивоти, за да се спестят разходите за труд и други ресурси. Тъй като подходът на управление се прилага в земеделски мащаб и се оценява чрез анализ на разходите и ползите, ще бъде разработено практическо решение за точното напояване на местните земеделски стопани в провинция Бранденбург.

Досега по проекта са модифицирани два съществуващи централни пивота, за да се даде възможност за специфично приложение на водата за напояване. Получени са зони за управление на напояването и контрол на времето и количеството на водата за напояване с офлайн прототип на съществуващия модел за управление. Освен това са направени сателитни изображения в инфрачервения спектър, за да се извлекат температурите на котловините и да се изчислят стрес индексите при различните култури.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Софтуер за по-добро управление на животновъдни кооперативи в Испания

Image module

Цифровите технологии, внедрени в животновъдни стопанства все по-често намират приложение сред проектите на оперативните иновативни групи, сформирани и функциониращи в рамките на Европейското партньорство за иновации. Тук ви запознаваме с проект на оперативна групa в Испания.

Техни представители ще вземат участие в практическата част на Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който ще се проведе от 18 до 20 април 2018 г. в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Организатори на събитието са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

Териториалната структура на животновъдните ферми в Галисия е много фрагментирана и техните парцели обикновено са с малки размери и висока разпокъсаност. Тези обстоятелства възпрепятстват икономическата ефективност и екологичната устойчивост на земеделските стопанства, изискващи по-голямо количество ресурси за тяхното поддържане.

Около възможните решения на тези практически проблеми е фокусирана работата на Оперативна група в Испания, която за периода от юли 2017 до октомври 2018 изпълнява проект по ПРСР с бюджет на обща стойност 102 992 евро. Участници в оперативната група са Асоциацията за развитие на селските райони „Marinas Betanzos“, два млечни кооператива, Териториалната лаборатория към Университета в Сантяго де Компостела, Център по компютърни технологии към Университета в Ла Коруня, Център за селскостопански изследвания „Mabegondo“ и Института по качество на храните в Галисия (INGACAL).

Целта на проекта на тази испанска оперативна група е разработването на компютърен софтуер, който в зависимост от различните първоначални ситуации предлага реорганизация и групиране на парцелите, принадлежащи на различни ферми. По този начин ще се подобри териториалната база на стопанствата и ще се улесни производството на фуражи като основа за хранене на животните.

Сред очакваните резултати от реализирането на проекта са създаването и разпространението на софтуера, който ще даде възможност за преразпределянето на обработваемите парцели сред земеделските стопани, като същевременно стопанствата запазват своите размери. По този начин фермерите ще намалят производствените си разходи и същевременно ще подобрят устойчивостта на стопанството си.

От началото на изпълнението на проекта е тествана първата версия на софтуерния продукт в животновъдни ферми от няколко пилотни района. Обратната връзка от фермерите доказва полезността при намаляване на разстоянията между парцелите и са отчетени фактори, свързани с логистиката.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Азотна ефективност в земеделието в Германия

Image module

С още един от многобройните проекти, представени по време на Agri Innovation Summit 2017 ви запознаваме в секцията за споделяне на добри примери в AGROHUB.BG. Той е на Оперативната група от Германия и е посветен на повишаването на азотната ефективност в обработваемите земи в немската област Шлезвиг-Холщайн.

Най-голямото събитие за иновации в агро-хранителния сектор в Европа – Agri Innovation Summit 2017 се проведе на 11 и 12 октомври в португалския град Оейраш и събра над 500 представители на агроиновативната общност от държавите-членки на ЕС.

Целта на този иновативен проект е да се идентифицират и да се докажат мерките, които допринасят за намаляване на загубата на хранителни вещества в житните култури. Основният фокус на проекта е поставен върху влиянието на сеитбооборота върху азотния трансфер между културите, така както при адаптираното азотно торене.

Идеята на проекта идва от специфичните нужди на земеделската практика за редизайн и разработване на иновативни концепции за сеитбообращение и торене при конвенционалното земеделие при променящи се условия. Очаква се това да бъде важен принос за по-устойчиво и ефективно използване на ресурсите на селското стопанство. В рамките на проекта се разработват регионални препоръки за действие и то по-конкретно за земеделското производство в немската област Шлезвиг-Холщайн, които да показват как бобовите култури могат да бъдат интегрирани в сеитбооборота, да бъдат намалени загубите на азот и да бъдат оптимизирани препоръките за торене.

Като резултат от изпълнението на тригодишния проект се очаква да бъдат изработени съвети и мерки за азот-ефективно земеделие при сравнение на комбинациите от системите на сеитбообращение. От придобитото знание и от приложения опит ще бъдат адаптирани и изпитани в практиката модел-базирани препоръки за торене на обработваемите земеделски земи на Шлезвиг-Холщайн.

За проекта на Оперативната иновативна група „Азотна ефективност в системи за обработваеми земи“ особено обещаващ изглежда комбинираният подход от изследвания в земеделското стопанство (On-farm research) и класическите пилотни проучвания. Вътрешностопанските изследователски тестове се провеждат в стопанства в практически условия, за да се провери концепцията на модел-базираните насоки за торене при пшеница в условията на особеностите на околната среда и сеитбообръщението в Шлезвиг-Холщайн. За да се направи това, лентовите тестове се прилагат към оперативните зони, където предходната практика на торене е тествана според препоръките на модел-базираната система. В тези дейности фермерите са подпомагани в експерименталната процедура от Земеделската Камара и университета „Кристиян Албрехт” в град Киел, Германия, които също са сред участниците в Оперативната група. Периодът на изпълнение на проекта е започнал през август 2016 година и ще продължи до август 2018 година, с бюджет от 670 хил. евро.

С цел запазване и затвърждаване на знанията, тестове на системите за сеитбообращение се извършват и в трите природни региона на Шлезвиг-Холщайн. За научните изследвания в източните възвишени се използва изследователската ферма Хохеншулен към университета в Киел. В другите два района се използва земя, придобита в близост до експерименталните обекти на Земеделската Камара. Изпитванията на системите за сеитбообращение са проектирани като пилотни проучвания, за да се постигне възможно най-широките мерки за оценка.

Дизайнът на пробите включва общо 13 различни култури, в т.ч. и междинни култури в 10 различни плана за сеитбообръщения и по този начин обхваща почти цялата гама на земеделското производство на Шлезвиг-Холщайн.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Системи за компост и почвено плодородие в Германия

Image module

В рамките на международна конференция, посветена на създаването на мостове между двете програми, които таргетират иновациите в земеделието ЕПИ-АГРИ и Хоризонт 2020, участниците имаха възможност да посетят демоферми към университета в Киел в областта Шлезвиг-Холщайн, където представители на Оперативните иновативни групи разказаха за начините на създаването на групите и представиха дейностите по своите проекти.

Тук ви запознаем с още един от представените проекти на конференцията през септември 2017. Той е на Оперативната група „Иновативни системи за компост и почвено плодородие“, презентиран от агроинж. Romana Holle от „Експериментален и консултативен център по органично земеделие“ в областта Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Целта е Оперативната група „Иновативни системи за компост и почвено плодородие“ е да се разработят нови технологични методи за компостиране и производство на екстракти от компост в сътрудничество с фермери, съветници и учени, както и тестването и адаптирането им към условията в немската област Шлезвиг-Холщайн. В проекта на оперативната група са включени осемнадесет фермери, от които седемнадесет са биологични производители, а един е конвенционален.

По проекта е предвидено, посредством ефективното управление на хранителните вещества на растенията, растителната защита и чрез хумусно развитие да се постигне напредък при управлението на ресурсите, особено при биологичното производство. В допълнение с по-добрата организация на работата в стопанствата, проектът цели също така да покаже и връзката между икономическите и екологични ефекти от дейността на фермите.

В резултат от изпълнението на заложените по проекта дейности се очаква да бъдат разработени стратегии за управление на работата, които създават висококачествен компост върху земеделска земя. В тях се включва проверка с бързи тестове за оценка на процеса на компостиране и оценка на качеството на компоста, както и проучването на ефективността при първични опити върху култивирани растения.

Потенциалните хумус-благоприятни техники за обработка на почвата се определят от практически опити с научна подкрепа, включваща развитие на хумуса, повишена активност на микроорганизмите и т.н. Предвижда се също така да се разработят специфични за региона стратегии за устойчиво увеличаване на добивите от биологични ферми, защита от почвена ерозия и намалени емисии на отделяне на въглероден диоксид в почвата.

Сред дейностите по проекта на Оперативната група са включени още изследването на ефектите от различните начини на производство на компост върху почвеното плодородие и сравнителен анализ на получените резултати от полевите тестове при прилагането на различните видове компост в стопанствата. 

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Оптимизирано управление на пасищата в Германия

Image module

Международна конференция, посветена на изграждането на сътрудничество между Европейско партньорство за иновации за земеделие – ЕПИ-Агри и Програма „Хоризонт 2020“ се преведе през семтември 2017 в гр. Киел, Германия. Събитието, събра представители на европейската иновативна общност, работеща за внедряването и разпространението на иновациите в селскостопанския сектор в ЕС.

Като част от програмата на конференцията, участниците имаха възможност да посетят демоферми към университета в Киел в областта Шлезвиг-Холщайн, където представители на Оперативните иновативни групи разказаха за начините на създаването на групите и представиха дейностите по своите проекти.

Тук ще ви запознаем с един от представените проекти. Той е на Оперативната група „Оптимизирано управление на пасищата – интелигентно пашуване“ и беше сред представените на конференцията от Д-р Ralf Loges, координатор на изследователските проекти към университета „Кристиян Албрехт” в град Киел, Германия.

Общата цел на оперативната иновативна група е да събере производствения потенциал на пасищата по отношение на добива и качеството на основните типове ландшафт в областта Шлезвиг-Холщайн. Моделът „смарт паша“, който по същество представлява инструмент за прогнозиране е разработен така, че да бъде съвместим с прогнозите на Германската метеорологична служба за предоставяне в реално време на данни за текущите темпове на растеж и качествени хранителни параметри. Заедно с пилотните стопанства по проекта се идентифицират проблемите, свързани с ландшафтните специфики за типа паша и се намират решения за тях – например, идентифициране на печеливши ситуации за биологичното разнообразие и паша в равнинните местности.

Сред резултати, които е предвидено да се постигнат при изпълнението на проекта са предоставянето на консултантски модел „смарт паша“ на базата на модулна структура за увеличаване стабилността на добива и качеството за типични тревни площи за пашуване в Шлезвиг-Холщайн и повишаване на млеконадоя от пасищата, чрез прецизно регулиране на управлението на различните нива на растеж и качествени параметри на фуражите. Като резултат се цели още създаване на пилотни пасищни ферми като модел за фермерите, които желаят да променят начина на отглеждане на животните от целогодишен закрит тип на такъв с използване на пасища, както и оптимизиране на управлението на хранителните вещества в пасищата в областта Шлезвиг-Холщайн

 В една от трите изследователски ферми, с които разполага университета „Кристиян Албрехт” в град Киел, тази в Линдхоф е експерименталната база по този проект.

В нея се отчитат основните въпроси на пашуването и в рамките на изпълнението на проекта се тези данни служат за предоставянето им под формата на консултантски услуги, свързани с различни опции за управление, варианти на снабдяването с фураж, времето за хранене, смеси от семена, допълнително хранене в сътрудничество с Института по хранене на животните, въздействие върху околната среда, загубата на хранителни вещества, емисиите на парникови газове и т.н.).

Заедно с пилотните ферми по тригодишния проект на тази оперативна група предстои да бъдат идентифицирани, проблемите произхождащи от спецификите на типа ландшафт и въпроси, свързани с пашуването и да бъдат разработени примерни решения за приложението им в съответното стопанство.

Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ

Платформата „Chil” обединява различни участници в организацията на хранителната верига

Image module

Страна: Испания

Финансиране: European Regional Development Funds, INTERREG program

Тип нововъведение/иновация: Иновативна форма на организация

Инициатор: Университет

Участници: Фермери, асоциации на земеделските производители, кооперации, МСП в хранително-вкусовата промишленост, служби за съвети в земеделието, консултанти, университети, изследователски институти, местни инициативни групи и др.

Проблеми/нужди: Липса на комуникация между преработвателни предприятия, изследователски центрове и производители на селскостопански храни и продукти. Няма наличие на нито една страница в интернет където да бъде достъпна информация, свързана с „всичко“ по отношение на хранителния сектор.

Бенефициенти: Всички заинтересовани в хранителният сектор, а също така изследователските центрове, производители, техници, фирми, кооперации, сдружения и публични институции.

Ползи от трансфера на знания: Основната полза от създаването на платформата е обмяната на информация, трансфера на знания и възможността за споделяне на документи. По отношение на извършването на инвестиции, в платформата може да бъде публикувана информация относно предстоящи приеми по мерки и схеми за подпомагане, финансиране на проекти, търсене на партньори, държавни помощи и т.н. Платформата също така може да предлага обучения и да се използва като пазар на продукция.

Разработване на нов метод за контрол над вредителите

Image module

Страна: Испания

Финансиране: Мярка 114 Програма за развитие на селските райони (2007 – 2013)

Тип нововъведение/иновация: Нов продукт, процес, технология

Какво и с кои участници: Биологичният контрол е метод за контролиране на вредителите (включително инсектициди, акари, плевели и болести по растенията) чрез използване на други живи организми. Новият контрол над вредителите, без използването на фитосанитарни продукти, за земеделски производители означава по-малко разходи и положителен ефект върху околната среда от друга страна. Испанските експерти по растителната защита подлагат на тест нови сортове растения, използвани за биологичен контрол като в последствие информират земеделските производители за най-подходящите за определени условия, почва и пазари.

Инициатор: Службите за съвети на асоциациите в хранително-вкусовата промишленост

Участници: Фермери, групи производители и асоциации на производителите, предприятия в хранително-преработвателния сектор, Служби за съвети в земеделието, консултанти.

Проблеми, нужди: Трудно е да се разрешат проблемите, свързани със здравето и устойчивостта на отглежданите растения/култури със съществуващите методи и липсата на фитосанитарни решения, които да отговорят на изискванията на Европейското законодателство и едновременно с това да се справят безкомпромисно с вредителите и болестите.

Бенефициенти: Фермери

Полза от трансфера на знания: Усилията за контрол над биологичното производство не са отразени в достатъчна степен в цената на биологичните продукти. Няма наличие на пряко въздействие върху пазара.

Съвместна работа между заинтересовани страни за насърчаване на биологичното производство на сливи

Image module

Страна: Австрия

Тип нововъведение/иновация: Нов метод на производство, реализиран на практика

Финансиране: Мярка 124 от Програма за развитие на селските райони (2007 – 2013)

Какво и с кои участници: Този проект обединява фермери, търговци на селскостопанска продукция и изследователи с цел да се установи какви са условията и изискванията за популяризиране и успешно отглеждане на сливи по биологичен способ

Инициатор: Производители на сливи

Участници в проекта:

  • Фермери и/или групи производители
  • Консултанти, служби за съвети в земеделието
  • Аграрни университети и/или изследователски центрове

Проблеми/нужди: Непостоянната и ниска цена на сливите, отглеждани по конвенционален метод на пазара

Възможности: Нарастващото търсене на биологични плодове

Бенефициенти: Фермери
Полза от трансфера на знание: Проектът е реализиран благодарение на широк кръг от участници в това число: научни институти, включително експерти по прилагане на биологични методи за борба с вредители по растенията, както и службата за съвети в земеделието.

Ролята на съществуващи мрежи или Националната селска мрежа (НСМ): Консултантските услуги изиграват ключова роля в координацията на проекта и осигуряването на технически консултации от решаващо значение;

Резултати/заключения:
• Проектът предоставя разяснения по важни въпроси, свързани с методите на отглеждане, сортовете и препаратите за растителна защита

• Проектът извърши изследване и анализ, като установи какво е статуквото на пазара на пресни
плодове и преработени продукти на Европейския пазар

• Количеството на произведените сливи по биологичен способ се очаква да се увеличи съществено
като резултат проекта

Производство на нов продукт, непознат на пазара – конфитюр (джем)

Image module

Страна: Чехия

Финансиране: Мярка 124 от Програма за развитие на селските райони (2007 – 2013)

Тип нововъведение/иновация: Иновативен краен продукт

Проект и участници: Предприятието произвежда конфитюри и сладка, които се използват за пълнеж в пекарните, в сладкарската промишленост, както и за директна продажба в магазините. За да отговори на изискванията на пазара, предприятието инвестира в създаването на иновативен продукт, като за тази цел работи съвместно с изследователски институт, за да разработи нова технология за преработка на суровината. Новаторството се състои в подобреното качество на крайния продукт, новата опаковка и технологията на производство, която не включва влагането на консерванти. Иновацията също така включва производството на конфитюри с цели плодове или късчета, които са търсени най-вече в сладкарската промишленост.

Инициатор: Получателят на финансова помощ, въз основа на адаптирането към изискванията на пазара

Участници в проекта: Хранително-преработвателен сектор, Институт за химически технологии

Проблеми/нужди: Многобройните, различни потребители на конфитюри в Чехия обикновено се зареждат с продукти, които имат относително ниско съдържание на плодове. Този ефект се постига чрез добавяне на голямо количество захарно цвекло. Този подход е подходящ в случаите, когато конфитюра се използва от евтини пекарни. Бенефициентът в случая се е средоточил върху средната ценова гама на продукти.

Бенефициент: Предприетия в хранително-преработвателния сектор

Ползи от трансфера на знание: Внедряването на иновативен продукт в масовото производство е предварително

Резултати/заключения:
• Утвърждаването на нов тип конфитюр, включващ в себе си до 70 % съдържание на плодове;
• Нова опаковка, която е биологично разградима и не замърсява околната среда;
• Химическите консерванти са успешно премахнати, както и съдържанието на добавена захар в
крайният продукт е сведено до минимум но не за сметка на дълготрайността на продукта;
• Допълнителен ефект е постигнат и чрез повишаване на професионалните умения на персонала чрез предоставяне на специфична информация от страна на експерти в хранително-вкусовата промишленост по отношение на влаганите суровини;
• Постигнати са по-добри икономически резултати чрез по-голяма печалба благодарение и на по-
висока производителност на труда.
• По време на изпълнението на проекта сътрудничеството между изследователите и служителите
на предприятието за производство на конфитюр се превърна в една симбиоза между теорията и
практиката.