Ускорената цифровизация на българското земеделие и селски райони е необходим процес за намаляване на бюрократичната тежест, оптимизиране на процесите на производство, увеличаване на доходите и добивите на земеделските стопани, постигане на устойчива био-индустрия, поддържане на безопасността на храните в условия на увеличена индустриализация и нови неутвърдени технологии, драстично увеличение на конкурентоспособността и увеличеното търсене на българската продукция на единния европейски и световен пазар. Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България предвижда следните направления на дейност, които да разгърнат потенциала на българската аграрна икономика: изграждане и развиване на подходяща цифрова инфраструктура за комуникация и свързаност; инвестиции за модернизация и технологии за прецизно земеделие; развитие на цифрови мрежи и използване на програмни приложения в управлението на дейността и вземането на решения; информираност, обучение и съветнически услуги за развиване на цифрови умения и квалификация, научно-изследователска дейност и иновации, партньорство за обмен и трансфер на иновации, развиване на инфраструктура за експериментиране и достъп до нея.
Тази област на въздействие съответства на приоритет 6 „Устойчиво селско стопанство“ в националната програма „България 2030“ и на Цел 2 „ Край на глада – постигане на продоволствената сигурност и по-добро хранене, стимулиране на устойчиво селско стопанство“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.
Това е записано в Националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“, приет с Решение на Министерски съвет от 21 юли 2020 г. В документа е посочено, че развитието на цифровите технологии и тяхното навлизане във всички сфери на икономическия и социален живот налага необходимостта от преосмисляне на подхода по отношение оползотворяването на изключителния им потенциал за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, засилване на търсенето и предлагането и ефективността на публичните услуги и успешно справяне с основните социални предизвикателства в периода до 2030.
Цифровата трансформация е процес
Цифровата трансформация е процес, характеризиращ се с повсеместно внедряване и комбиниране на цифрови технологии във всички сфери на обществения и стопански живот. Ускорената цифрова трансформация е предпоставка за изпреварващо развитие на икономическото производство, за растеж и повишаване на доходите. Развитието на този процес изисква адекватни и своевременни мерки за повишаване на знанията и уменията на гражданите, за придобиване на нови умения и квалификация и за създаване на култура на учене през целия живот, която да отговаря на все по-динамичния характер на пазара на труда.
Цифровата трансформация, наред с „Европейския зелен пакт“, е основен приоритет и на европейско ниво. Европейската комисия ежегодно отчита цифровия напредък в държавите членки на ЕС чрез индикатори, съставляващи индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). За съжаление, България се нарежда на последно място по този показател. Съществено е и изоставането спрямо средноевропейските нива на цифровата свързаност, използването на цифровите умения онлайн, цифровизацията на предприятията и цифровите обществени услуги.
Кризата с COVID-19 също така потвърди необходимостта от ускоряване на цифровата трансформация на практика във всички икономически и социални сектори и доказа, че мащабните усилия за оползотворяване на потенциала на цифровите технологии са не само необходими, но и задължителни. Посредством тях икономиката ще увеличи своята конкурентоспособност и устойчивостта си, както и ще създаде нови източници на приходи от нови бизнес модели и услуги, които създават работни места. Инвестициите в цифрови технологии са също инвестиции в постигането на амбициозните цели на Европейски зелен пакт като изграждане на чиста и кръгова икономика, интелигентната мобилност, енергийната интеграция, прецизното земеделие и др.
Пандемията доказа все по-нарастващото значение на цифровизацията за всички аспекти на икономиката, обществото и държавното управление. Тя потвърди и необходимостта от изграждане на високоскоростна цифрова свързаност и оползотворяването на потенциала на данните чрез премахването на пречките пред тяхното споделяне. Тази сложна обстановка показа, че изкуствения интелект и роботиката могат да дадат много решения за подобряване на здравеопазването. Безспорно бяха доказани и ползите от електронното образование и обучение, и техния социален ефект.
Пандемията доказа все по-нарастващото значение на цифровизацията за всички аспекти на икономиката, обществото и държавното управление. Тя потвърди и необходимостта от изграждане на високоскоростна цифрова свързаност и оползотворяването на потенциала на данните чрез премахването на пречките пред тяхното споделяне. Тази сложна обстановка показа, че изкуствения интелект и роботиката могат да дадат много решения за подобряване на здравеопазването. Безспорно бяха доказани и ползите от електронното образование и обучение, и техния социален ефект.
Икономическите и социалните последици от COVID-19 са безпрецедентни и призовават към силни, колективни и спешни мерки за възстановяване на икономиката на България към устойчив и включващ растеж.
Стратегическият документ определя визията и целите на политиката за цифрова трансформация на Република България за периода до 2030 г., като обобщена политическа рамка, в която намират място Националната програма „Цифрова България 2025”, приоритетите на „Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030”, както и редица други национални стратегически документи с технологична компонента, изброени в приложението към документа, обхващащи периода 2020-2030. В него са взети предвид целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и използването на новите технологии за тяхното постигане, както и стратегически документи на Европейската Комисия „Европа, пригодна за цифровата ера“, „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, „Нова индустриална стратегия за Европа“ и др.
Стратегическият документ „Цифровата трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ може да се изтегли ТУК.
